Някой търкулна златната ябълка
под масата,
всички посегнахме,
а на нея пишеше: „За най-....“
(останалото не се четеше)
и никой не посмя да я вземе...
Тогава влезе неукият,
с когото нямахме общи теми...
Приседна открая,
посегна

и всеки отпи от своята чаша...