сок от кората й пие,

брезата я гали и мие...

Как да запее,

брезата е няма,

ранена е,

бяла е,

снагата изправила от стъпки на нож набраздена,

душата й трепва зелена

в целувките верни на вятъра...

Поглеждат тревите

и дни замечтават

като брезите

да трепнат в любими обятия.