като глухарче в пръстите на вятър

паважът сив е

изкуствен миг в гротескова картина

това е само повей

само сянка на следобед късен

от изкривена дума изкривен е небосводът

джуджета се надлъгват

да разказват

невярни приказки очите им пияни

и прекосявм нямо парка

за миг във пейка сребърна се връщам

в очите си се връщам в себе си

и продължавам към ръцете ти открили

в залеза

очакващи клавиши на пиано....