Нощите, гладни,
отхапваха си тайно от луната,
по мъничко,

Не знаеш как да го постигнеш –
живот в къща подредена
и дворчето с лехи,

Какъв съм?
Навярно след смъртта ми
ще узнаете.

Ако разместиш 
някой спомен,
от края ако тръгнеш бавно

Дали и камъните
търсят своя бог,
дали тревите,

Заскитам ли
в разбърканите улици на всички есени,
където златният писец на утрините